за

... За апостол Петър възниква вероятно през II или началото на III в. една повест под заглавие „Деяние Петрово“. Най-старото свидетелство за нейното съществуване срещаме у Евсевий Кесарийски (265— 340) в неговата „Църковна история“. Тази стара повест е запазена във фрагменти (за нея и изданията ѝ вж. у Хенеке — Шнеемелхер, II, с. 177—188; немски превод на запазените откъси на с. 188—221)....

... Тъй като творбата не показва ясно изразени враждебни на православната църква черти, тя е възприета като занимателно четиво всред православните християни и претърпява ред съществени преработки — на гръцки, латински, етиопски, арменски език. За съдбата на стария апокриф вж. Хенеке — Шнеемелхер, 2, с. 297—308, немски пр. според гр. текст на с. 309—372)....

... , с. 34—69. Пълният текст на творбата е запазен в латински превод. Известни са също сирийски, коптски и арменски преводи (повече у Хенеке — Шнеемелхер, 2, с. 536—539). ...

... Апокрифът за деянията на ап. Йоан заедно с Деянията на Андрей и на др. апостоли се сочат като пример за апокрифна литература за прьв път от Евсевий Кесарийски. По-късно апокрифът се споменава от различни автори, някои от които спорят с него. Никейският събор от 787 г. се отнася към творбата така: „Никой не трябва да я преписва [книгата]. Но не само това, ние държим много повече за това, че тя заслужава да се предаде на огъня.” (Повече за апокрифа вж. у Хенеке — Шнеемелхер, 2, с. 125—143.) Поради категоричните забрани на апокрифа в първоначалната си форма той е запазен фрагментарно. В по-късни откъси, версии и редакции го намираме на гръцки, латински, етиопски, арабски, сирийски, арменски, грузински и славянски език....

... Творбата днес е известна в две гр. редакции, в една латинска, сирийска, етиопска, арабска, грузинска. Според досегашните изследвания възниква през II в. най-вероятно в Сирия (вж. Хенеке — Шнеемелхер, 1, с. 290—293). В славянската книжнина творбата е позната в 6 преписа. Те показват езикови и съдържателни различия, затова според Й. Иванов може да се говори за няколко превода. И тъй като почти всички преписи съдържат българизми, Й. Иванов смята, че тези преводи са правени в България. Според ...

... Преданието за Авгар и Исус получава твърде широко разпространение. Известно е днес в сирийски, арменски, гръцки, латински, арабски, коптски, персийски и славянски редакции и варианти (повече у Хенеке — Шнеемелхер, 1, с. 325—329 с немски превод на писмата според Евсевий)....

... е прибавен апокриф за слизането на Исус в ада, който всъщност по съдържание не подхожда към първата част (Хенеке — Шнеемелхер, 1, с. 332—333). Двата варианта са обнародвани от ...